Какво е духовният живот и защо е важен? Какво означава?
Християнският живот трябва да бъде здравословен по отношение на брака, кръщението, болестите, десятъка, мисиите, аборта, евтаназията, акупунктурата, съжителството, хороскопите, йогата и т.н. Духовният живот е целенасоченото култивиране на по-дълбока връзка с Бога. Той включва осъзнатост, самосъзнание и развиване на добродетели като живот за прослава на Бога и Исус. Какво означава духовният живот. Какво означава християнският брак? Какво означава кръщението? Като дете или възрастен? Какво означава болестта и изцелението от Бога? Лекарства и лекари. Можем ли да практикуваме евтаназията? Можем ли да практикуваме аборта? Можем ли да практикуваме акупунктура? Какво е будизмът? Какво е ислямът? Можем ли да практикуваме йога? Какво казва Библията за хомосексуалността? Можем ли да четем хороскопи? Съжителство или брак? Съгреших, сега какво?
Духовен живот:
Общи въпроси Духовен живот Брак Възкресение Кръщение Болест и изцеление Десятък мисия
Какво е забранено?
АБОРТ ЕВТАНАЗИЯ АКУПУНКТУРА будизмът ислямът Дълга коса ХОМЕОПАТИЯ Съжителство Хороскопи Хомосексуалността ЙОГА Какво сега?
Общи въпроси
Положението на омъжената жена (1 Коринтяни 11:3)
Искам обаче да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
Ефесяни 5:22-30, 33
Вие, жените, покорявайте се на своите мъже като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата като Сам Той е спасител на тялото. Но както църквата се покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже.
Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за дая представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме членове на Неговото тяло.
Какво означава това?
Бихме могли да кажем това, но това са думи на Павел и те са отпреди две хиляди години, така че са древни и вече неприложими в нашето модерно общество, в което жените имат равни права с мъжете. Не, не мисля така.
Думите на Павел са вдъхновени от Светия Дух и затова те не са думи на Павел, а Божии думи! Все още е в сила, че Бог е глава на Христос, а също и че Христос е глава на мъжа. Защо изведнъж да не бъде в сила, че глава на жената е мъжът? Бог също така заповядва на мъжа да обича жена си като себе си, да я милва и да се отнася нежно с нея. В Ефесяни 5 ясно е обяснена Божията воля.
Ефесяни 5:5
Обърнете много сериозно внимание, тук в тази глава не се говори за Исус, Който е живял преди две хиляди години. Не, тук Библията говори за ХРИСТОС, ЖИВИЯ БОГ на Небето. ХРИСТОС, Който управлява от Небето. Христос, Който победи смъртта, възкръсна от мъртвите и сега седи от дясната страна на Бога, откъдето царува, докато не дойде да събере Своята църква. Христос е Главата на Своята църква (всички, които вярват, че Исус Христос е умрял за греховете им на Кръста на Голгота и Които Го признават за Господ).
Той поддържа и храни Своето Тяло, защото във всеки вярващ (след като се новороди) живее Светият Дух, Който желае да ръководи вярващия, ако вярващият позволи на Светия Дух да работи в живота му.
Христос обича Своята църква и е предал Себе Си за нея. Как? Първо, Христос отдаде живота Си за Своята невеста (църквата) и умря за греховете на Своята невеста на кръста. Това беше огромна жертва. По този начин Христос очисти Своята Невеста (Своята църква) чрез кръвта Си, за да я представи без петно или бръчка или нещо подобно пред Бог Отец.
Мъжът трябва да обича жена си по подобен начин и да я храни и да се грижи за нея, сякаш е неговото собствено тяло. И така, с цялото си уважение. Никой мъж няма да удари себе си, така че не се отнасяйте зле с жена си: без насилие, без изнасилване. Той трбява я уважава, когато тя му казва - НЕ. Но както Христос учи църквата на Божиите неща, така и мъжът учи жена си и децата си в Господа и в християнското учение. Дори днес е в сила, че мъжът е глава на жената, както Христос е глава на мъжа.
Жената трябва да признава авторитета на своя мъж (освен ако това не е безбожие, богохулство и т.н.). Мъжът има последната дума, но това е възможно само когато той признае пред себе си, че Христос е негова Глава и може да ръководи жена си само в рамките на Божия закон.
Така че мъжът трябва да обсъжда въпросите с нея и това може да означава, че мъжът трябва да остави настрана собствените си желания и да даде на жената това, което тя желае (при условие че то не е греховно (разгулно, безбожно и т.н.)), защото той трябва да я обича по същия начин, по който Христос е предал Себе Си за Своята църква.
Нека от това стане ясно как са регулирани авторитетите. Мъжът под ръководството на Христос като своя глава все още има свободен избор, но със задължения и права според библейските стандарти. Също така и жената все още има свободна воля, с права и задължения, които чрез мъжа отиват към Христос като глава. Следователно мъжът носи тежка отговорност да се грижи жена му да живее според волята на Христос. И той трябва да отчита поведението на жена си и децата си пред Христос като своя глава!
Което не отменя факта, че всеки отделен вярващ трябва да отчита собствените си дела пред Самия Христос! Един ден всяко дело ще бъде разкрито и Христос ще съди вярващия (1 Коринтяни 3:11-17 и Откровение).
Дълга коса (1 Коринтяни 11:14)
| Не ви ли учи и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него? |
Това ясно показва, че Бог желае ясна разлика във външния вид между мъжа и жената. Мъжът се облича като мъж, а жената се облича като жена. Божието намерение не е мъжът да носи обеци и да има дълга коса, каквото подхожда на жената.
Обратно към началотоДуховен живот
Галатяни 5:13-26
Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само че не превръщайте свободата си в повод за плътта, но с любов служете един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, а именно: „ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ КАТО СЕБЕ СИ.“ Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би взаимно да се изтребите. Но казвам: ходете по Духа и няма да изпълнявате плътските пристрастия. Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате.
Но ако се водите от Духа, не сте под закона (на Мойсей).
А ДЕЛАТА НА ПЛЪТТА са известни, те са:
- Блудство
- Нечистота
- Разпътство
- Идолопоклонство
- Чародейство
- Вражди
- Разпри
- Ревнивост
- Гняв
- Себелюбие
- Раздори
- Разцепления
- Завист
- Пиянство
- Пирувания и други подобни.
Предупреждавам ви, както ви и предупредих, че които правят такова нещо, няма да наследят Божието царство. А ПЛОДЪТ НА (Светия) ДУХ е:
- Любов
- Радост
- Мир
- Дълготърпение
- Благост
- Милосърдие
- Вярност
- Кротост
- Въздържание
против такива няма закон. А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и пожеланията ѝ. Ако живеем по Духа, по Духа и да ходим. Да не ставаме тщеславни, да не се предизвикваме един друг и да не си завиждаме един на друг.
Матей 22:36-39:
Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“
Какво означава това?
Някой, който е приел Исус Христос като свой Спасител, не може да продължи живота си като грешник, а следователно и с делата на плътта.
Вярващият е приел Светия Дух, за да върши делата на Светия Дух!
Грешните хора (невярващите) трябва да могат да разпознаят промяната и че вярващият е различен от невярващите. Как?
Чрез плодовете на Светия Дух.
И за съжаление, всеки ден вярващите се препъват, защото вярващият все още притежава греховно тяло, но има утеха: Светият Дух живее във вярващия и Светият Дух ще действа така, че вярващият да бъде способен да върши добри дела (ако вярващият позволи на Светия Дух да работи и непрекъснато изповядва греховете си, когато се провали или препъне).
Животът на вярващия не е осеян с рози, а е път, изпълен с тръни. Бог изпитва сърцето на вярващия, за да види дали сърцето му е искрено (вижте Йов и Давид). В Матей 22:36-39 Бог дори заповядва на човека да обича Бога. Това си има причина и ход. Не е просто и лесно да обичаш Бога като себе си. Сатана и неговите последователи правят всичко, за да съблазнят вярващия и да го накарат да се препъне, за да могат да посочат вярващия и да кажат: „Вижте как живее този вярващ.“
Не се поддавайте на делата на плътта. Когато вярващият се препъне, той може да изповяда греховете си пред Исус Христос и да помоли Господ да му помага в бъдеще. Не се отчайвайте, ако се препъвате отново и отново, вярващият остава в греховно тяло до пришествието на Христос (или до смъртта).
Но не забравяйте, Господ Исус Христос очаква духовен начин на живот, живот чрез Светия Дух, показващ плодовете (делата) на Светия Дух!
Брак
Матей 19:3-11
Тогава дойдоха при Него фарисеи и изпитвайки Го, казаха: „Позволено ли е на човек да напусне жена си за всякаква причина?“ А Той в отговор им каза: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, в началото мъж и жена ги е направил, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът“? Така че те не са вече двама, а една плът. И тъй, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“ Те Му казаха: „Защо тогава Мойсей заповяда да ѝ даде мъжът разводно писмо и да я напусне?“ Той им каза: „Поради вашето жестокосърдечие Мойсей ви е разрешил да напускате жените си; но отначало не е било така. И казвам ви: който напусне жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, извършва прелюбодейство.“ Учениците Му Му казаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, то няма полза да се жени.“ А Той им каза: „Не всички разбират тази дума, но онези, на които е дадено. 1 Коринтяни 7:1-9
А относно това, за което ми писахте: добре е за човека да не се докосва до жена. Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж има своя жена и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека отдава на жена си дължимото сношение, а също и жената – на мъжа си. Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът; също и мъжът не е господар на своето тяло, а жената. Не се лишавайте един друг от това, освен по съгласие за известно време, за да се предадете на молитва; и пак бъдете заедно, за да не ви изкушава Сатана поради вашето невъздържание. Това обаче казвам като разрешение, а не като заповед. Защото бих искал всички човеци да бъдат като мен; но всеки си има своя особен дар от Бога – един така, а друг иначе. А на неженените и вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 1 Тимотей 5:14
И така, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за хулене.
Какво означава това?
За вярващия, който се чувства призван в служба на Бога, може би е най-добре да остане сам, защото тогава е способен да се посвети изцяло на Божията служба без грижите (любов и преданост към съпругата и грижа за децата) на брака.
Но когато има силна нужда от сексуални отношения и нужда от (любов и подкрепа от) съпруга, тогава е по-добре да се ожени. Намерението не е вярващият да попадне в капаните на Сатана за блудство, така че невярващите да говорят лошо за служителя или за проповядваното Eвангелие.
В рая Бог видя, че не е добре за Адам да бъде сам. И Бог даде Ева за жена на Адам. Всеки трябва да определи за себе си какво е най-добро (по време на определен жизнен етап) и какво Господ желае той или тя да направи: да остане сам или да се ожени.
НО на вярващия е позволено да се жени само за вярващ и НИКОГА за невярващ.
Невярващ е и този, който изповядва друга религия (като ислям, будизъм, мормонизъм и др.). Вярващият, който желае съпруг или съпруга, трябва да търси в молитва Божията воля за живота си и за напътствие. Съпругът или съпругата е дар от Бога, който за съжаление не се дава на всеки от нас. Или защото не е Божията воля, или защото вярващият свободно е обещал това на Бога или Господ има друга причина или цел или защото вярващият не е подходящ за брак. Всеки човек търси Божията воля за своя живот.
Бракът не бива да се приема лекомислено!
Вярващият трябва да бъде воден от Господ към правилния партньор. От изключително значение е да се встъпи бързо в брак, тъй като той е за останалата част от живота ви. За Бога разводът е изключен, като няма място за съжителство без брак. Веднага след като мъжът и жената напуснат дома на родителите си и имат (сексуални) отношения, от този момент нататък те са женени (мъж и жена)!
Бог ясно заявява: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разделя“ (Марк 10:9). Само по себе си това не е толкова странно, тъй като Бог е подарил на мъжа - жена и е подарил на жената - съпруг. И така, в падения и възходи, тъй като Господ има цел с всичко, насочена към святост и освещаване на вярващите.
Но какво става сега, ако някой е разведен? Преди всичко Самият Бог дава отговор: в случай на блудство (прелюбодейство) е позволено да се сключи брак, но помнете, че прошката също е възможна. Който е без грях, нека пръв хвърли камък. Така че прошката за прелюбодейците е възможна, както и оставането заедно.
В други случаи това НЕ е предпочетено. Когато жената (или мъжът) бива бита или малтретирана, тя може да напусне съпруга си (или той може да напусне жена си), но НЕ ѝ е позволено да се омъжи отново.
Лично аз мисля, че е възможно да се поиска прошка за греховете и да се сключи брак отново, но САМО ако Господ даде Своето разрешение и ви подари нов партньор. Все пак не приемайте това много леко.
Човек не трябва да се отнася лекомислено към развода. По всяко време, първо чрез молитва, използвайки (интензивно) брачно консултиране (от съвярващи, свещеници, проповедници и професионална християнска помощ), човек трябва да се опита да възстанови брака. Божията заповед е да се обичате един друг, както обичате себе си. Ако въпреки всички молитви към Бога, цялата помощ и разговорите помежду си, проблемите не могат да бъдат решени, тогава е най-добре да останете сами.
Само в тези случаи, поради освещаването (тялото ви е храм на Светия Дух), трябва да търсите Божията воля и прошка, ако ви е позволено да се ожените отново.
Всеки сам за себе си трябва да намери Божията воля и път по този въпрос!
Възкресение
Матей 22:23-30 Марк 12:18-27 Лука 20:27-40
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си.“ А между нас имаше седем братя; първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брата си. Също и вторият, и третият, до седмия. А след всички умря и жената. И тъй, във възкресението, на кого от седемте ще бъде жена? Защото всички я имаха.“ А Исус в отговор им каза: „Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето. 1 Коринтяни 15:35-53
Но някой ще каже: „Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?“ Безумецо! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което ще израсне, а голо зърно, например пшенично или някое друго. Но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. Не всяка плът е еднаква плът; но друга е плътта на човеците, друга на животните, друга на птиците и друга на рибите. Има и небесни тела, има и земни тела; но друга е славата на небесните и друга на земните. Друга е славата на слънцето, друга славата на луната и друга славата на звездите; и звезда от звезда се различава по слава. Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление. Сее се в безчестие, възкръсва в слава. Сее се в немощ, възкръсва в сила. Сее се душевно тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има душевно тяло, има и духовно тяло. Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. Но не е първо духовното, а душевното, и след това духовното. Първият човек е от земята, от пръст; вторият Човек е от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на небесния. И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починeм, но всички ще се изменим, в един миг, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
Какво означава това?
След смъртта човешкото тяло отново се връща в пръстта. А какво се случва след това, не е изрично казано в Новия Завет. Какво се случва с хората от Стария Завет, Исус ни казва в Лука 16:19-31. Но дали това е приложимо за вярващите в епохата на Новия Завет, не е ясно (вижте раздела: Небе).
Трябва да бъде ясно, че вярващият не получава отново земно тяло. Някои теолози твърдят, че вярващият получава само духовно тяло, без физическа форма. Лично ние не виждаме библейска причина за това. В Лука 16:19-31 Лазар и богаташът можеха ясно да се видят един друг. Ангелите също са видими (щом Бог вижда причина за това) като например ангел Гавриил се яви на Даниил (Даниил 8:15-16) и на свещеника Захария (Лука 1:18-19). Ангели се явяваха и на апостолите: Деяния 5:19; 8:26; 10:3, 7; 12:7, 8.
Освен това учениците в крайна сметка разпознаха Исус Христос в Неговото възкресено тяло (Йоан 20 и 21). При пришествието на Христос онези вярващи, които вече са починали в Христос и вярващите, които са все още живи, в един неделим миг ще получат друго тяло, а именно небесно, подобно на ангелите. С това тяло вярващите ще останат на Небето за вечен живот.
Павел пише в 1 Коринтяни 15:40: има небесни тела и земни тела, а в стих 44: сее се душевно тяло, възкръсва духовно тяло. От това заключвам, че не просто живеем като дух, но подобно на Господ Исус Христос, получаваме тяло в нашия вечен живот.
И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера; и ето, застана пред мен някой, който имаше вид на мъж. И чух човешки глас изсред бреговете на Улай, който извика и каза: „Гаврииле, обясни на този човек видението!“
Тогава Захария каза на ангела: „По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.“ А ангелът в отговор му каза: „Ази съм Гавриил, който стои пред Бога; и бях изпратен да говоря с теб и да ти благовестя това.“
НазадКръщение
Матей 28:19
Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Деяния 2:37-41
Като чуха това, те бидоха ужилени в сърцата си и казаха на Петра и на другите апостоли: „Какво да сторим, братя?“ А Петър им каза: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. Защото на вас е обещанието, и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове.“ И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, казвайки: „Спасете се от това покварено поколение.“ И тъй, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. Деяния 8:12
Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. Деяния 10:44-48
Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха, загдето дарът на Светия Дух се изля и на езичниците; защото ги чуваха да говорят езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: „Може ли някой да възбрани водата да се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?“ И заповяда да ги кръстят в името на Исус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни. 1 Коринтяни 1:10-17
Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в един глас и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Защото ми се извести за вас, братя мои, от домашните на Хлоя, че между вас имало разпри. С това искам да кага, че всеки от вас казва: „Аз съм Павлов“, а друг: „Аз пък Аполосов“, а друг: „Аз Кифов“, а друг: „Аз Христов“. Нима Христос се е разделил? Нима Павел бе разпънат за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гаий, за да не каже някой, че сте били кръстени в мое име. (Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тях не зная дали съм кръстил някой друг.) Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да благовествам – и то не с мъдри думи, за да не изгуби значението си Христовият кръст.
Какво означава това?
От по-горе става ясно, че е заповед от Господ Исус Христос човек да се кръсти, след като се новороди (приел е Исус Христос като Личността, Която е умряла за греховете му на Кръста на Голгота).
Няма разлика във вярата. Няма разлика между (римо)католик, реформиран, презвитерианец или каквато и да е друга християнска деноминация. Всеки вярващ е едно в Исус Христос. Не трябва да има разделение в църквите, а единство в християнските църкви. Всички християнски църкви трябва да проповядват Евангелието, спасението чрез кръвта на Исус Христос – ЕДИНСТВЕНИЯТ път за получаване на прощение на греховете и за помирение с Бог Отец. И ЕДИНСТВЕНО чрез Исус Христос човек може да влезе в Божието царство, на Небето.
И така, не чрез добри дела, не чрез будизъм, не чрез ислям и не чрез медитация (йога)!!!
Както мъжете, така и жените трябва да бъдат кръщавани, тук също няма разлика!
Но кръщението е нещо много лично. Кръщението става СЛЕД като човек е приел Исус Христос като свой личен Спасител. Това е индивидуален, личен въпрос! Няма кръщение на деца, тъй като бебето няма съзнание за грях. Първо трябва да е налице съзнанието за грях. И чак тогава, след признаването на това, че човек е грешник и че само чрез вяра в Исус Христос като Спасител може да влезе в Божието царство и да има общение с Бог Отец – едва тогава човек може да бъде кръстен.
Грешно ли е тогава кръщението на деца?
Не, строго погледнато не е, тъй като децата на родители християни са осветени (свети – 1 Коринтяни 7:14). Но детето трябва да бъде отгледано от родителите в християнската вяра и самото то да стигне дотам, че да приеме Исус Христос за свой Спасител. И това трябва да бъде потвърдено чрез кръщение в зряла възраст.
Болест и изцеление
Тъй като живеем в грешен свят, болестите са част от живота – като грип, настинка, рак и т.н. В това общество се случват също така злополуки на работното място и в транспорта, които могат да причинят трайна инвалидност. Апостол Павел също не е бил щаден от болести (Галатяни 4:13).
Когато се сблъскаме с тежка болест и инвалидност, ние можем (и трябва) винаги да се молим на Бога (Йоан 16:24 „в Мое име“ = според волята на Исус Христос, Лука 11:9-13). Но изцелението невинаги е Божията воля, понякога Той използва страданието, за да ни накаже и да изпита вярата ни. В други случаи Той използва болестта, за да помогне на други хора – вижте Джони Ериксън (Книгата „Джони“, ISBN 9063187017). На 17-годишна възраст Джони остава парализирана от врата надолу. Въпреки че църквата се моли за нейното изцеление, тя не се излекува. Но Господ я използва по целия свят, за да проповядва Евангелието от своята инвалидна количка и да помага на хората с увреждания.
Понякога някой грях стои на пътя на изцелението и тогава грешникът трябва да изпита себе си и да помоли Господ да му разкрие дали има грях, който пречи на изцелението и кой е този грях. Но само вярващият може да определи в молитва към Господ Исус Христос дали определен грях предотвратява изцелението. Ако не е така, тогава обикновено става въпрос за обикновена болест / увреждане, което трябва да извърви своя път, или Господ желае да живеем с него.
Защо умират болните хора?
С грехопадението на човека смъртта влезе в света. Така че не трябва да се чудим на смъртта. Понякога Господ ни предпазва от смъртта, понякога за да даде втори шанс на невярващия да приеме Исус Христос като свой Спасител. Това редовно се случва, когато група християни се моли за спасението на даден човек. От друга страна, вярващият може да умре, когато Божията воля е да го пощади от дълги страдания, когато болестта е много тежка. Разбира се, това носи голяма скръб на онези, които остават, но вярващият може да намери утеха в това, че починалият (умрял в Господ Исус Христос) е на Небето и е спасен от (по-нататъшни) страдания.
Лекарства и лекари?
Бог е дал таланти (дарове) на всеки от нас, Той също така е дал мъдрост на лекарите да лекуват болните. Затова не е погрешно да се посети (личен) лекар и да се вземат лекарства. НО ние като християни никога не трябва да забравяме източника: БОГ.
Първо трябва да поискаме Неговото изцеление и да продължим да се молим за Неговото изцеление.
Бог използва лекари, хирурзи, физиотерапия, както и лекарства и лекове от природата (но НЕ хомеопатия и акупунктура), а при много специални случаи Самият Господ лекува директно без намесата на лекар (особено в страните от Третия свят). Въпреки това погледът ни трябва да бъде насочен и към Господ Исус Христос и само от Него можем да очакваме нашето изцеление.
Вярващите християни имат дълга да изследват силите, които стоят зад изцелението. Обикновен личен лекар, хирург и физиотерапия, 100% билки, ваксинации – можем да ги приемем като дарове от Бога, стига да търсим искрено Бога в тях. Но хомеопатията, йогата, акупунктурата, магнетизмът, иридодиагностиката и др. – всички те намират своя източник в източните религии, астрологията и силите на тъмнината и окултизма. Вярващият трябва да стои далеч от това алтернативно лечение.
Търсете в молитва причината за болестта
Болестта е следствие от разрива между Бога и човека, причинен от грехопадението. Чрез грехопадението болестта влезе в света. Ето защо трябва да изследваме каква е причината за една болест.
Първо, съществува обяснението за ежедневните заболявания като грип, настинка, болести, причинени от вируси и т.н., както и поради злополука.
Второ, съществува реалната възможност за болест (или пречка за изцеление), ако има налице (неизповядан) грях (виж Галатяни 6:7-8, 1 Коринтяни 11:30) или ако има непокорство в живота на вярващия. От самия вярващ зависи да проучи и да попита Бога дали това е така.
Трето, болестта (и страданието) могат да имат цел, промислена от Бога – помислете за Джони или за апостол Павел („Благодатта Ми ти е достатъчна“, 2 Коринтяни 12:9).
Четвърто, чрез грехопадението на човека смъртта влезе в света, а с това и физическото разрушение (и уврежданията) в земния живот.
Пето, като наказание, виж Евреи 12:16.
Позволено ли ни е да практикуваме ЕВТАНАЗИЯ?
Това е труден въпрос. Общо взето – НЕ. НО да, само в случаите, когато апаратура поддържа човека жив (като мозъчна смърт) и човекът би умрял, ако живееше в страна от Третия свят. Но не и за прекратяване на страданието, има добри болкоуспокояващи (автоматични дози морфин) и когато е сигурно, че човек ще умре (както е в случая с някои видове рак), човек може да се откаже от реанимация. Със сигурност, когато настъпва смъртта, страданието не трябва да се удължава изкуствено. Всеки човек трябва да намери мир с Господа по този въпрос. Не мога да дам библейски отговор. Животът принадлежи на Бога.
Понякога лекарите удължават живота твърде дълго. Лично аз поставям границата с човек в Третия свят. Ако човек в този регион би умрял без оборудването, което имаме в нашия регион, не виждам нищо лошо, след искрена молитва и получаване на мир от Бога, да се спре всякаква медицинска помощ и апаратура и да се остави човекът да си отиде на Небето в мир (при условие че знаете, че човекът е християнин). Накратко, аз лично нямам проблеми с пасивната евтаназия, но съм против активната евтаназия. НО всеки трябва да намери своя мир с Господа. Всяка ситуация е много различна и не може да се даде общ съвет. Така че, ако сте против евтаназията, защото вярвате по този начин, намерете своя мир с Бога и не позволявайте на никого да ви разубеждава – нито лекар, нито какъвто и да е човек, това е вашето лично взаимоотношение с Господ Исус Христос!
Защо е цялото това страдание?
Божиите пътища са неизследими и Бог има цел. Да, това е трудно за вярване.
Исус също пострада изключително тежко. Първо Исус беше бичуван, а след това разпънат на Кръста. Смъртта на Кръста не е бърза, тя е изключително болезнена смърт.
1 Петрово 3:17 казва: „Защото по-добре е да страдате за добротворство, ако е такава Божията воля, отколкото за злотворство.“ 1 Петрово 4:12-13: „Възлюбени, не се чудете на огненото изкушение, което идва върху вас, за да ви изпита, като че ви се случва нещо странно; но се РАДВАЙТЕ, че участвате в страданията на Христос, за да се възрадвате и развеселите и когато се яви Неговата слава.“ 1 Петрово 5:10: „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, след като пострадате малко, Сам ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими.“
Римляни 8:18: Защото смятам, че сегашните страдания не заслужават да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие към нас.
2 Коринтяни 11:24-29: Страданията на апостол Павел
Апостолите на Исус Христос също пострадаха много. Апостол Павел беше бичуван, хвърлян в затвор с разпити и окован във вериги в продължение на много години. Да, понякога Бог иска от вярващия да страда заради Него. Нека се опитаме да обясним защо по принцип сме против евтаназията. Бог е праведен Бог, Който не толерира никакъв грях. Има САМО Един Път към Небето, в който се разкрива Божията Любов, а именно чрез приемането на Исус Христос като ваш Спасител. Ако човек отхвърли Божията Любов, разкрита в Исус Христос, тогава този човек отхвърля Божията Любов и трябва да приеме и всички последствия от това отхвърляне.
Чрез страданието човек може да започне да търси Бога – колкото по-тежко е страданието, толкова повече човек започва да търси. Когато човек види, че смъртта наближава, надяваме се, че той / тя започва да мисли за живот след смъртта – дали той ще бъде радостен или живот, изпълнен с болка под Божия гняв.
Божията Любов се разкрива, като дава на този (невярващ) човек предвкусване на живота, който го очаква в огненото езеро. Но в същото време Божията Любов поддържа този човек жив, за да се разкае за греха си, да се обърне към Бога и да приеме Исус Христос като свой Спасител. Бихте могли да кажете: ами ако този човек никога не е чувал за Евангелието? Е, мисля, че е достатъчно (в този конкретен случай) човекът да се разкае за греховете си и да се обърне към Бога. Бог дава на човека възможност да се обърне към Него и точно в момента, в който Бог е сигурен, че човекът категорично не желае това, Бог ще остави природата да следва своя ход. Когато върху такъв човек се извърши евтаназия, тогава вие изпращате този човек направо в огненото езеро и го лишавате от последния му шанс да се помири с Бога и да се обърне към Исус Христос, лишавайки го от мястото му на (входа за) Небето.
Но какво става в случаите на вярващи, които са приели Исус Христос лично като свой Спасител? Бог е Творецът на живота и животът е в Неговите ръце (Битие 45:7; Изход 20:13, Числа 22:33, Исус Навин 14:10, 2 Царе 1:4-16, Йов 2; Псалми 16:7-11, Пс. 30, Пс. 104:29, Исая 38, Матей 8:14-17, 9:18-26, Деяния 5:1-11) и само Той определя кога човек влиза на Небето (ако хората не удължават живота му с апарати). Никой няма право да се намесва. Ние не знаем защо Бог оставя даден човек жив (и да страда). Това може да има различни причини, ето някои размисли:
- Може би някои неща трябва да бъдат изяснени между вярващия и Бога, преди човекът да влезе на Небето.
- Може би самият вярващ не е готов да се сбогува със земния живот. Някои толкова силно желаят да останат със семейството си, децата и внуците си, че забавят смъртта си. Продължават да се борят (и да страдат) и тогава Господ трябва да ги подготви мирно за живота на Небето, за да ги отдели от земния и семейния живот. Ние нямаме представа какво се случва в мозъка на умиращ човек. Често те са твърде слаби и твърде уморени, за да изкажат какво се случва в съзнанието им.
- Може би Бог допуска страданието, потому че има цел. Бог може да използва това, за да накара семейството да се замисли за живота, смъртта и живота след смъртта. Това може да бъде възможност да се обсъди какво ще има след смъртта: Нищо, огненото езеро, Небето? Добре, това са трудни обстоятелства да се говори за религия, вяра и спасение чрез Кръста на Исус Христос, но може да даде възможност след погребението.
- Колкото по-дълго продължава страданието, толкова повече хората започват да мислят. Да, това е висока цена за страдащия човек. Но кое е по-лошо – членовете на семейството да отидат в огненото езеро, или поради страданието да започнат да мислят, да се обърнат и да приемат Исус Христос като свой Спасител и в замяна да получат вечен живот на Небето? Тогава Бог е използвал страданието, за да спаси един или повече хора от огненото езеро и да им даде живот на Небето.
- По време на дълъг период на страдание хората често посещават болния и членовете на семейството започват да си говорят помежду си, след като години наред не са си говорили (понякога поради дългогодишни спорове). Често това е повод нещата да се обсъдят и да се помирят. Това често се случва, когато страданието е интензивно и продължително. И тук Бог призовава към (ближнешка) любов и това дава възможност да се говори за Исус Христос и Неговата първа заповед: Да обичаш ближния си като себе си и както Христос ви е възлюбил. Накратко, може да има много причини, които ние хората не знаем, поради които Бог позволява страданието да продължи. И моето лично мнение е, че ни е позволено да сведем до минимум болката и да откажем апаратура за удължаване на страданието, но природата трябва да следва своя ход. Но само Бог е в състояние да даде яснота. Ето защо лично аз не считам за неправилно да се молим на Бога да прекрати живота на даден човек, най-вече в случаите, когато сме 100% сигурни, че човекът е християнин (новороден) и отива на Небето. Ние обаче никога не трябва да забравяме да добавяме „Да бъде Твоята воля“. Бог не дава змия, когато би трябвало да искаме нещо красиво. Когато поискаме нещо, което Господ може да даде за добро, Той ще го даде. Ако Господ трябва първо да завърши определена работа, Той първо ще я завърши. Въпреки че ние, човешките същества, може никога да не разберем за това. А в противен случай може да се случи така, че Господ да отговори на молитвите ви и да прекрати страданието.
Можем ли да извършим АБОРТ?
Лично аз не мисля така. В днешно време има добри предпазни средства и хапче за следващия ден, което прави аборта излишен. Също и след изнасилване може да се вземе хапчето за следващия ден.
Но какво да кажем в случаите на наследственост? Е, мисля, че и тогава не. Човек трябва предварително да помисли дали приема дете с увреждане или не, преди да започне бременността. Но защо да се прекъсва желанието за деца? В света има толкова много бездомни деца, които копнеят за баща и майка, че осиновяването е много добра алтернатива и може да бъде Божията воля за вашия живот. Прочетете Псалм 139:13, 15-16: 13 Защото Ти си създал вътрешностите ми, изтъкал си ме в утробата на майка ми. 15 Костите ми не бяха скрити от Теб, когато се създавах в тайно и се изплитах в дълбочините на земята. 16 Твоите очи видяха неоформеното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките дни, които бяха определени за мен, когато още нямаше нито един от тях. И Лука 1:40-42: и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. 41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, 42 та извика с висок глас и каза: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!“
Животът принадлежи на Бога. Но всеки трябва да намери своя мир в Господ Исус Христос и Бог Отец. Всеки отделен човек трябва да обсъди това с Господ Исус Христос в молитва и да изясни нещата.
Лична отговорност
Тялото на вярващия е храм (дом) на Светия Дух, затова вярващият трябва да се отнася към тялото си по съответния начин. Това означава добро хранене, въздържане от наркотици и тютюнопушене, умерена употреба на напитки (и така въздържане от пиянство, което всъщност не украсява един християнин пред невярващите, а по-скоро е позор и подигравка). Достатъчно физически упражнения за поддържане на тялото в добра физическа форма и добър баланс между работата, семейството и социалните (семейните) контакти. Добрият сън през нощта е важен за тялото. Накратко, всеки знае своите ограничения и знае какво може или не може да направи, за да бъде тялото му достойна обител (дом и храм) за Светия Дух (1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си? Защото сте били купени с цена (Кръвта на Господ Исус Христос). Затова прославете Бога в телата си.“).
Бог е назначил човека да владее над земята, над рибите в моретата, над птиците в небето и над всички животни (Битие 1:28). Бог НЕ е назначил човека да владее над човека, Той дори е дал правила как човек трябва да общува с други хора (виж Изход 20:12-17). Бог притежава живота на човека и детето (виж също 2 Царе 11:12-23).
Но аз направих аборт, какво да правя?
Е, това е въпрос само между вас и Бога. Нещо, което е факт, не може да бъде отменено. Бог е любов, Той желае да ви прости.
1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“
Псалм 103:12 „Колкото е далеч изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“
Даване на своя „Десятък“
Матей 6:1-4
Внимавайте да не вършите вашите праведни дела пред човеците, за да ви виждат, иначе нямате награда при Отца си, Който е на небесата. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерните по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам, те са получили вече своята награда. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да бъде твоята милостиня в тайна; и твоят Отец, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве“. Марк 12:41-44
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в нея. Мнозина богати пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч един кодрант. И като повика учениците Си, Исус им каза: „Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; защото всички пуснаха от изобилието си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше, цялото си препитание“. Лука 18:9-14
Каза също и тази притча за някои, които вярваха в себе си, че са праведни, и презираха другите: „Двама души влязоха в храма да се помолят – единият фарисей, а другият митар. Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци, или като този митар. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам.“ А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да подигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: „Боже, бъди милостив към мен, грешника!“ Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат“. Евреи 7:1-9
Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови, на когото Авраам отдели и десятък от всичко – той е първо, по значение на името си, цар на правда, а след това и салимски цар, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Божия Син, остава свещеник завинаги. Вижте колко велик е този, на когото и патриарх Авраам даде десетна част от най-добрата плячка. И онези от Левиевите синове, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, макар и те да са произлезли от бедрата на Авраам. Но този, който не произлизаше от техния род, взе десятък от Авраам и благослови онзи, който имаше обещанията. А безспорно по-долният се благославя от по-горния. И тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – този, за когото се свидетелства, че живее. И, така да се каже, сам Леви, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраам.
Какво означава това?
Започвайки с Евреи 7, Мелхиседек, салимският цар, тук представлява Личността на Господ Исус Христос. Леви, които държат свещенството (както и вярващите държат свещенството), трябва да събират десета част от народа (Числа 18:24-32), за да се издържат за ежедневната си храна. Но и Леви трябваше да даде десета част (от своя десятък) на Първосвещеника.
Общността на вярващите трябва да дава десета част от доходите си за делото на Господа, за да продължи делото на Исус Христос (проповядване на Евангелието, изпращане на мисионери, необходимо оборудване, пътувания и др.). Също така и тези, които проповядват Евангелието, не са освободени от това да дават своя десятък на Първосвещеника Исус Христос.
Матей 6 и Лука 18: Но намерението не е да показваме публично колко сме добри в даването на нашия десятък. Бог желае да даваме тайно. Вярващият може сам да определи на кои лица и обекти да дава.
Марк 12: Даването на вашия десятък е ориентир. Вдовицата даде от малкия си доход цялото си препитание. Един може да отдели много, тъй като има голям доход. Друг има семейство, което да издържа с малък доход. Бог гледа на сърцето, а не на количеството.
Даването на вашия десятък трябва да става от сърце, в противен случай то няма НИКАКВА СТОЙНОСТ за Бога, особено когато се прави по задължение. Бог вижда вярващия как реагира, когато Божията личност се обръща към него. Готов ли е вярващият да направи жертва, дори когато го боли (по собствения му джоб)?
Деяния 2:45
| И разпродаваха имотите и собствеността си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго. |
Деяния 4:34-35
| Защото никой между тях не беше в оскъдност, понеже всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, донасяха цената на продаденото и слагаха я при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго според нуждата, която имаше. |
Деяния 11:29
| Затова учениците решиха да изпратят всеки според състоянието си помощ на братята, които живееха в Юдея. |
И така, трябва ли да продадем дома си, ако притежаваме такъв? Не ни ли е позволено да притежаваме къща?
Трябва да бъдем добри настойници. Наемането на жилище може да означава, че харчим повече пари в дългосрочен план, отколкото купуването на къща, която става свободна от плащания след 25-30 години (на наем). Всеки се съветва с Господ по този въпрос. В определен момент може да е по-добре да спрете изплащането на главницата по ипотеката и да продължите само с плащането на лихвите, а парите, които освобождавате по този начин, да давате за делото на Господа. Във всеки случай вярващият трябва да дава от сърце и честно и да не задържа нищо от Господа, виж Деяния 5:1-11.
В Деяния 11 четем, че всеки допринася според това, на което е способен.
Евангелие и мисия
Матей 10:32-40
И тъй, всеки, който изповяда Мен пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. А който се отрече от Мен пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а нож. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря от майка ѝ и снаха от свекърва ѝ; и врагове на човека ще бъдат неговитедомашни.
Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен; и който не вземе своя кръст и не върви след Мен, не е достоен за Мен. Който намери живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
Който приема вас, приема Мен; и който приема Мен, приема Този, Който Ме е пратил.Деяния 1:1-11
Първата книга съставих, О Теофиле, за всичко, което Исус почна и да върши, и да учи, до деня, когато се възнесе, след като чрез Светия Дух даде заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, „чухте от Мен; защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни“. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: „Господи, в това ли време ще възстановиш царството на Израел?“ А Той им каза: „Не е за вас да знаете времена или години, които Отец е положил в Своя собствена власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“. И като каза това, докато те Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го подхвана и скри от очите им. И като се взираха към небето при възлизането Му, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи, които и казаха: „Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, по който Го видяхте да отива на небето“.
Какво означава това?
Когато вярващият е приел Исус Христос като свой Спасител, в сила е заповедта да бъде свидетел за Исус Христос. Това започва у дома, но може да означава и да остави баща си и майка си, за да проповядва Евангелието в отдалечени или опасни райони.
Все пак всичко започва у дома. Това означава първо да проповядвате у дома, дори ако това означава, че вашите родители и семейство ще се обърнат срещу вас. Светият Дух е вашият Помощник, така че се молете за възможности да споделите благата вест с вашите невярващи близки. Правете това с Божията любов, с търпение, без насилване, защото това остава техен личен избор и продължавайте да се молите за тяхното спасение и за това да приемат Исус Христос като свой Спасител (а Светият Дух ще продължи да работи и да ги убеждава в греховете им и в нуждата от прошка чрез кръвта на Исус Христос).
НО ако се стигне до избор между това да напуснете дома си или да се отречете от вярата си в Исус Христос, тогава нямате друг избор, освен да напуснете дома си. Благата вест обаче не свършва у дома, тя отива отвъд: вашите съседи, вашата работа, вашата среда, чак до най-отдалечените кътчета на света, където и да пожелае Господ да ви използва. Това може да бъде активно, когато Господ ви даде дързост да проповядвате Евангелието или пасивно – чрез молитва за невярващите и активно чрез вашия християнски начин на живот.
Не всеки е призван за пряко проповядване. Все пак може да си струва да опитате заедно с други вярващи да проповядвате Евангелието от врата на врата в квартал, където не ви познават, ако Бог вложи това в сърцето ви.
Понякога на работа или в обкръжението ви неочаквано се отваря възможност да говорите за Исус Христос. Какво ще направите – ще грабнете ли шанса си и ще отправите бърза молитва за дързост и за това Светият Дух да ви даде правилните думи ИЛИ ще замълчите уплашено, за да запазите мира с другия човек?
Не, християнският живот невинаги е лесен. Завиждам на онези, които са получили толкова голяма дързост да проповядват Евангелието навсякъде и винаги изглежда, че намират правилните думи. Но помнете, че често зад такъв човек стои група вярващи (у дома), които непрестанно се застъпват в молитва, докато този човек проповядва Евангелието.
Но вие също, като вярващи, можете да изграждате вярата си чрез четене на Библията.
Да, Божието Слово, Библията не е лесна книга. Започнете с Новия Завет и поискайте в молитва Светият Дух да ви просвети, за да разберете това, което четете, и Господ да ви покаже какво иска да каже лично на вас. Посещавайте изучаване на Библията и търсете заедно значението на Божието Слово. Има много евангелски книжарници, дори и във вашия район (потърсете адресите в Жълтите страници), откъдето можете да си купите прости и добри библейски коментари. По този начин придобивате знания, усъвършенствате ги и се научавате все повече и повече как да отговаряте на въпроси на невярващи и какво означава Господ Исус Христос лично за вас.
Нека Бог и Светият Дух ви водят къде, кога и как Той желае да ви използва, за да проповядвате Евангелието. И помнете, първите стъпки са най-трудни (като дете, което се опитва да направи първите си стъпки – това е свързано с падане и изправяне отново). Но помнете, че не вървите сами, Господ Исус Христос е с вас и ВИЕ СТЕ приели Светия Дух, за да ви помага. НО никога не тръгвайте със собствени сили, защото тогава ЩЕ загубите. Вървете в името на Господ Исус Христос (и заедно с други вярващи) и преживейте Неговата сила и чудеса, но също така разочарованието и скръбта ще бъдат част от вашия път. Мнозина са извървели този път. Някои са били малтретирани или заплювани, а без съмнение сте чували и за убити мисионери. Но и на улицата можете да претърпите злополука и да загинете, така че не позволявайте това да ви спре. Божията награда е голяма. Това е Неговото обещание. Но помнете, всеки получава своите дарове от Бога. Един получава един талант (дар), друг – пет, а трети – десет таланта. Нека всеки умножи собствените си таланти според начина, по който Господ му е открил. Успех! И вървете в мира на Господа и Неговата сила!
Може ли като християнин да прилагате АКУПУНКТУРА?
Акупунктурата (лечението с игли) се основава на така наречения принцип Ян-Ин (Ин-Ян) и хипотезата за „петте елемента“, за 12-те меридиана и за Чи (жизнената енергия). Болестта се дължи на нарушение на хармонията между Ян и Ин. Чрез лечение с игли вие сте в състояние да възстановите хармонията между Ян и Ин. Според това учение в тялото има над 900 акупунктурни точки. Тези акупунктурни точки се намират в пътищата на Ян-Ин, сравними с вашите кръвоносни съдове. „Жизнената енергия“ циркулира в тялото в рамките на 24-часов цикъл между 12-те меридиана, които са симетрични, така че присъстват в тялото както отдясно, така и отляво. От всяка страна има шест меридиана, 6 Ин и 6 Ян, които имат двучасов максимален цикъл. Главните меридиани се грижат за енергийната връзка между органите чрез своите разклонения. Всеки меридиан има свой собствен маршрут. При определена клинична картина човек е в състояние да открие съответните точки за иглите и да я излекува или да я обезболи. Болестта е просто нарушение между дуализма на Ян (положителната мъжка сила) и Ин (отрицателната женска сила). Чрез извеждането им от баланс човек може да обезболи дадено лице (болкоуспокояващо) или да го излекува чрез убождане и въвеждане на игли в разклоненията и свързващите точки на меридианите в човешкото тяло.
Източникът на акупунктурата е даоизмът. Даоизмът възниква през четвърти век преди Христос и се основава на метафизиката на школата на гадателите с аскетични практики. По-късно даоизмът се насища с магически и окултни практики.
Разновидност на акупунктурата е Шиацу – масаж с натиск на пръстите.
Какво означава това?
Трябва да е ясно, че учението за Ян-Ин не е християнско учение. Господ Исус Христос е източникът на живот за всеки вярващ, да – за всички човешки същества. Ако човек желае да живее в хармония с Бог Отец, тогава ЕДИНСТВЕНИЯТ път към Него е чрез вяра в Исус Христос.
Болестта не е нарушение в баланса на Ян и Ин. Болестта е резултат от грехопадението на човека, нарушената връзка между Бога и човека. Болестта е влязла в света с грехопадението на човека и ще остане нормално явление, докато хората живеят в греховно тяло.
Като християни ние категорично трябва да кажем „НЕ“ на акупунктурата и на християните със сигурност не е позволено да се подлагат на никакво лечение с нея.
Какво е будизмът?
Източните религии са доста популярни в днешно време, както и будизмът, ислямът, мистицизмът и гностицизмът. След период на атеизъм на хората им дотяга от празнотата и започват да търсят в църквата, но младите не намират там необходимата тръпка. Така те се обръщат към много красивите джамии и пропагандата, която ислямът и будизмът правят. Нека бъдем честни, човек може да си купи огромни и красиви статуи на Буда, една от друга по-красиви. Виждате нещо реално пред себе си. Няма го мистичния Бог далеч на небето, пред Когото първо трябва да изповядате, че сте грешник и че сами не можете да се спасите. Не, тогава една статуя на Буда в хола ви – това дава тръпка и атмосфера, а и вашите посетители могат да ѝ се възхищават и да бъдат съблазнени. Сякаш статуя, направена от човешки ръце, е способна да осигури някаква подкрепа.
Въпреки това силата зад тази статуя, Сатана, обича това, защото по този начин той е в състояние да отклони младите от Исус Христос и те да отидат заедно с него в огненото езеро за вечността.
Основателят на будизма е Сидхарта Гаутама (=Буда), син на крал в Хималаите. В брака си той не намерил удовлетворение, затова избягал от дома си, срещайки двама учители по йога. Той се опитал да достигне божественото, но за съжаление не успял да го постигне. Тогава той прибегнал до аскетизъм, лишавайки се от всички удоволствия на живота, включително храна и напитки. Това почти го довело до смърт. Затова си помислил, че трябва да има друг начин, и седнал в поза Буда под едно смокиново дърво. Тук той намерил „САТАНАТА“: поглед в предишния му живот и излизане извън предишния му живот. През 525 г. основава своята нова религия: будизма.
Наред с други неща, в будизма са включени йога, реинкарнация, карма (закон за причината и следствието – това, което сте в момента, зависи от вашето минало (предишен живот) и това, което ще бъдете в настоящето) и самоспасение.
Какво е ислямът?
Ислямът произлиза от пророка Мохамед. Мохамед е роден около 570 г. в Мека от езическото племе Курейш. Курейшите твърдят, че произхождат от Авраам чрез Исмаил. Бащата на Мохамед умира при раждането му, а майка му умира, когато той е на 6 години. От осемгодишна възраст Мохамед е отгледан от чичо си, пътуващ търговец, който го взема със себе си при своите пътувания. По този начин Мохамед влиза в контакт с евреи и християни и техните церемонии.
Мохамед не харесвал обожаването на различните богове, които били почитани в неговото племе. Мохамед търсел как да утоли глада на сърцето си за нещо по-дълбоко и най-вероятно е изучавал еврейската и християнската вяра. Благодарение на богатството на съпругата си Мохамед успял да се концентрира все повече и повече върху медитацията. На 40-годишна възраст той получил първото си откровение, после се провъзгласил за пророк на Бога и обявил, че е получил учението си от ангел Гавриил. Оттогава той се посветил на проповядването на исляма. Той нарекъл Бога „Аллах“, на когото човек е подчинен, и Аллах няма син. Исус е пророк, който е свален от кръста жив и след като се възстановил напълно след четиридесет дни, пътувал из Афганистан и Кашмир. Исус починал от естествена смърт на 120-годишна възраст. В деня на страшния съд Аллах ще поиска сметка за делата на всеки човек. Ако те се окажат твърде леки, тогава отивате в адския огън, а когато човешките дела бъдат оценени като добри, влизате в рая. Ислямът е учение за задълженията – какво е забранено и какво трябва да правите.
Всяка страна в света трябва да бъде завоювана и подчинена на властта на Аллах, доброволно или с меч.
Тук се крие същността на причината, поради която християнството НИКОГА не може да си сътрудничи с исляма. В исляма спасението чрез смъртта на Кръста на Голгота на Исус Христос е напълно отречено. Човек влиза в небето със собствени сили. Докато Библията ясно учи, че ЕДИНСТВЕНИЯТ път към Бога и към вечния живот на Небето е чрез признаването, че човек е грешник, и ЕДИНСТВЕНО чрез вяра, че Исус Христос е умрял за вашите грехове.
Характерно е, че целият Коран се твърди, че е на Мохамед. Първите пет библейски книги са написани от Моисей, а останалата част от Стария Завет е написана от различни автори в продължение на пет хиляди години. Всички библейски автори са били вдъхновени от Божия Дух (Светия Дух). Много факти в днешно време са потвърдени от археологическите находки, което не трябва да ни изненадва, тъй като Библията е Божието Слово.
В Корана има много стихове, които си приличат с библейските стихове, някои са буквално едно към едно. Това е много изненадващо, когато се твърди, че Мохамед го е написал сам и под диктовката на ангел Гавриил. Тук ясно виждаме влиянието на контактите на Мохамед с еврейските и християнските общности.
Може ли християнинът да практикува ЙОГА?
В някои църкви, и особено в римокатолическите църкви, се вижда как навлиза източната религия с източни медитации, наред с йога и акупунктура. Първоначално йога беше само гимнастическо упражнение за постигане на по-добро физическо състояние. Но скоро се преминава към медитация: хармония, ставане на едно с Бога. Така скоро става ясно, че това НЕ са просто телесни упражнения. Йога намира своя произход в индийския индуизъм. Имате ли съмнения? Попитайте християните от Индия!
Йога се концентрира върху самото Аз, самосъзнанието, Непостижимия Бог.
Фондацията по йога дефинира йога по следния начин:
„Йога е от хиляди години безотказна система за телесно и духовно релаксиране. Йога е КЛЮЧЪТ към мира и щастието, към здравето и хармоничния живот. Йога е вероятно най-ценното наследство, което човек споделя и тя е в състояние да означава радикална промяна в живота на тези, които участват в нея. Йога по същество е огромна съвкупност от неща във вселената. Крайната цел е: хармония, ставане на едно с всичко, във всичко, с други думи: сливане (ставане едно) с Бога. Съзнанието вече не е ограничено от времето и пространството и човек преживява това състояние като чисто щастие и пълен мир. Само малцина някога ще достигнат тази цел в живота, но тези, които сериозно практикуват йога, ще изпитат това, че получават дълбоко прозрение по много жизненоважни въпроси. Те се научават да живеят отвътре, животът им може би няма да стане по-лесен, но ще бъде много по-смислен.“
Йога има следните части:
- Хатха йога за телесни упражнения
- Карма йога за добри дела
- Бхакти йога за себеотдаване
- Мантра йога за медитация върху мантрата
- Кундалини йога за окултното.
Когато човек е болен, той е вдишал твърде малко прана. Йога дава симптоматично лечение, а не лечение на корена. Подобно на това как аспиринът добре прогонва (понякога временно) болката (симптома), той не лекува причината (корена).
Това не се нуждае от допълнителен коментар: Йога е напълно основана на вътрешната човешка сила с една-единствена цел: да стане едно с Бога. Това е напълно против библейското учение, което учи, че човешката плът е слаба и че човек е грешник. Че чрез каквито и дела да върши сам по себе си, човек никога не е способен да достигне спасение. Има само един път към спасението, а именно да признаеш, че НЯМАШ силата, да признаеш, че си грешник, и да повярваш, че Исус Христос е умрял за ТВОИТЕ грехове на Кръста на Голгота. Признаването на тези факти е единственият вход към Божието царство. Човек НИКОГА няма да стане едно с Бога. Никога и никога.
Има една Света Троица, а именно Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Вярващият ще бъде освободен от своето преходно човешко тяло при Пришествието на Христос и ще получи нетленно тяло, с което е способен да влезе на Небето и да има вечен живот, избавен от греховното тяло.
Там на Небето той/тя може да се наслаждава на Божието присъствие и да Го вижда лице в лице.
Но онези, които са отхвърлили Божията благодат в Исус Христос, ще бъдат съдени и изпратени на място, което първоначално е било предназначено за Сатана и неговите паднали ангели – във вечна тъмнина, където ще бъде плач и скърцане със зъби.
Хомосексуалността и християнинът
Римляни 1:24-28
| Затова Бог ги предаде според пожеланията на сърцата им на нечистота, за да се обезчестяват телата им между самите тях – те, които замениха истината Божия с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече от Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им замениха естественото употребление с противоестествено. Също и | мъжете, като оставиха естественото употребление на жената, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безсрамие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото възмездие за своята заблуда. И понеже не намериха за добре да зачитат Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично. |
Какво означава това?
Бог е създал мъжа и жената, за да могат в рамките на брака да се наслаждават на телесно общение. Намерението не е мъжът да вкарва мъжкия си генитален орган в ануса на друг мъж. Това е мерзост в Божиите очи! Ако мъж или жена има хомосексуална природа, тогава той/тя може да се обърне към Бога и да изясни нещата с Него. Във всички случаи мъжът/жената трябва да се въздържа от телесен контакт с друг мъж/жена, за което Римляни 1:24-28 е много ясен.
Всъщност в Римляни четем, че хомосексуалността е наказание от Бога, защото човекът умишлено се е предал на всичко, което предизвиква Божия гняв, извършвайки безсрамни дела, ставайки суетен в мислите си, предавайки се на грехове и престъпвайки всички Божии заповеди и това, което Той е забранил.
Бог е Любов и чрез Него е възможна прошка в Господ Исус Христос. Ако човек е хомосексуален, тогава той/тя трябва да се въздържа от телесен контакт със същия пол и в молитва с Бога да очисти нещата и да търси Божието напътствие по този въпрос. Божията Любов ще помогне на вярващия, който сериозно търси Бога, да отстрани хомосексуалната природа и да я промени в хетеросексуална природа. Тъй като Божията цел за сексуалните отношения е създаването на деца, а не чисто за удоволствие.
Този, който е хомосексуален, трябва с цялата си искреност да помоли Бога да промени природата му в хетеросексуална природа, и тогава Господ ще му изпълни молбата. Понякога не веднага, защото Бог може да изпита искреността на вярващия, гледайки право в сърцето му за искреност.
Може ли християнинът да използва ХОМЕОПАТИЯ?
Хомеопатията (естествено лечение, което обаче не е лечение с билки и 100% природен продукт) произлиза от Самуел Ханеман (1755-1843), развито от няколко окултни източника:
- От двадесетата си година Ханеман е бил масон, повлиян от Хипократ (окултизъм в иридодиагностиката, гледането на ръка и хороскопите). В природното лечение човекът и космосът са свързани помежду си. Чрез този образ за света и човека природата е задвижващата сила според Хипократ (между другото и чрез пускане на кръв).
- Ханеман е бил под влиянието на окултиста Парацелз.
- Ханеман подкрепя Месмер, който разработва магнетизма (лечение).
- Ханеман е бил повлиян от Шелинг – философията, че отвъд материята (тялото на човешкия род) съществува свръхестествена енергия.
Хомеопатията се основава на мисълта, че в растението (лекарството) се вкарва енергия чрез разклащане или триене и умилостивяване на духове (демони). Взема се 1 грам от растението плюс 9 грама разредител, след което се разклаща десет пъти надолу в определен ритъм, като по този начин се вкарва енергията. Поради тази причина всички хомеопатични лекарства трябва да се разреждат и разклащат!
По принцип хомеопатичните лекарства се основава на три категории на човешката болест (психика): гняв, страх и гордост.
Какво означава това?
Това означава, че вярващият трябва да спазва много добра и безопасна дистанция от хомеопатичните лекарства. Как се произвеждат тези продукти, никой не знае. Това може да става при поклонение на демони и окултни ритуали. Хомеопатията, иридодиагностиката, магнетизмът и т.н. – всички те се основават на нарушеното равновесие между (свръхестествената) енергия и човешкото тяло, за което трябва да се погрижи.
Библията учи, че чрез грехопадението на човека връзката между Бога и човека е нарушена, затова грехът влезе в света, а с него болестите и смъртта. Болестта е нещо нормално в този грешен свят.
Има само един Изцелител, а именно Исус Христос – чрез вяра в Него грешният човек ще получи ново тяло след смъртта (на Небето), освободено от болести.
Докато човек живее на земята, той/тя ще се сблъсква с болести, вариращи от грип, настинка, ревматизъм, рак, инвалидност и т.н. Бог обаче не е оставил човека на произвола на съдбата: има лекари, медицинска помощ (като протези), операции, лечебни билки (100% чисти), ваксини и т.н. Но за своето възстановяване вярващият трябва ВИНАГИ да търси Господ Исус Христос. Той е източникът на изцелението!
Може ли християнинът да чете хороскопи?
1 Царства 28:6-16
И Саул попита Господа; но Господ му не отговори нито насън, нито чрез урим, нито чрез пророци. Тогава Саул каза на слугите си: „Намерете ми жена магьосница, та да отида при нея и да я попитам.“ И слугите му казаха: „Ето, в Ендор има една жена магьосница.“ Тогава Саул се преоблече, като си облече други дрехи, и отиде сам и двама мъже с него, та дойдоха при жената нощем. И Саул ѝ каза: „Погадай ми чрез дух и ми извикай, когото ти кажа.“ Но жената му отговори: „Ето, ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята магьосниците и вражарите; защо тогава поставяш примка за живота ми, за да ме умъртвиш?“ И Саул ѝ се закле в Господа, казвайки: „Жив е Господ! Няма да ти се случи никаква беда за това нещо.“ Тогава жената попита: „Кого да ти извикам?“ А той каза: „Извикай ми Самуил.“ И когато жената видя Самуила, извика с висок глас; и жената проговори на Саула, казвайки: „Защо ме измами? Ти си Саул.“ И кралят ѝ каза: „Не бой се; какво виждаш?“ И жената каза на Саула: „Виждам божество да излиза от земята.“ Той я попита: „Какъв е видът му?“ А у тя отговори: „Излиза старец, облечен в мантия.“ Тогава Саул разбра, че това е Самуил, и се поклони с лице до земята и отдаде почит. И Самуил каза на Саула: „Защо ме безпокоиш, като ме караш да изляза?“ А Саул отговори: „В голямо затруднение съм; защото филистимците воюват против мен, а Бог се е оттеглил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито насън; затова повиках теб, за да ми кажеш какво да правя.“ Тгогава Самуил каза: „А защо ме питаш мен, щом Господ се е оттеглил от теб и ти е станал враг?“ 1 Йоан 4:1-2
Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха в света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога.
Какво означава това?
Християнинът е приел Светия Дух, когато се е новородил (когато е приел Исус Христос, че е умрял за греховете му на Кръста на Голгота). Вярващият търси чрез молитва своя път в живота и оставя Бог да ръководи живота му. Понякога Бог изпраща преки послания и открива директно по кой път трябва да върви вярващият – тоест какви стъпки трябва да предприеме за бъдещето. Понякога Божият отговор изисква дълъг период на чакане и вярващият трябва да продължи да върви (в пълен мир) по настоящия път, докато Господ не разкрие Своята воля. А това понякога може да бъде много трудно – да чакаш Неговото Откровение (Воля).
Но вярващият в никакъв случай не трябва да използва неща, които не са от Бога, защото това изкушава враговете. Бог не пожела да разкрие волята Си на Саул относно бъдещето му. В началото Саул беше постъпил добре, а именно като премахна всички магьосници и врачки. Той беше заличил злото. Сега в своето отчаяние и нетърпение той отива при злото. И как само – в тъмнината, преоблечен и за голям срам дори се закле в Господа.
Вярващият трябва само в молитва да търси Господната воля за живота си и да се въздържа от четене на хороскопи (пасивно чрез четене на хороскопи във вестници и други списания, както и активно чрез изработване на личен хороскоп). Но това важи не само за хороскопите, вярващият трябва също така да се въздържа от всичко подобно (като иридодиагностика). Дълг на вярващия е да изпитва духовете, тъй като има много лъжливи духове, които представят себе си за Божии духове. Бъдете внимателни и бдителни!
Често правим това, което сами желаем, и се заблуждаваме, мислейки, че сме водени от Божия Дух. Светият Дух, Който живее във вярващия (1 Коринтяни 3:16 „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“), желае да ви води, но ние трябва да осигурим необходимото пространство за Светия Дух, за да ви ръководи и да разграничавате доброто от злото.
Когато вярващият започне да прави неща, за които знае, че са зли (погрешни), тогава той пречи на работата на Светия Дух и в крайна сметка го угасява. Само чрез разграничаване и въздържане от злото и чрез изповядване на греховете вярващият може отново да влезе във взаимоотношение с Бога и Светият Дух да продължи Своята работа.
Съжителство или брак?
Ефесяни 5:31-32
| „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“ |
Матей 19:5-6, Марк 10:7-9
| И каза: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът“. | Така че те не са вече двама, а една плът. И тъй, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя. |
1 Коринтяни 6:16
| Или не знаете, че който се съединява с блудница, е едно тяло с нея? Защото е казано: „Двамата ще бъдат една плът“. |
Какво означава това?
От момента, в който един мъж и една жена имат сексуално общение, те са женени пред Бога и не трябва да има никакво разделение, виж Битие 24:67 и 1 Коринтяни 6:16. Така че, ако не е позволено разделение, защо първо да не се ожените пред Бога (в църквата)?
Бог изисква от вярващия да практикува въздържание и да живее живот в Негова чест.
В сегашното ни общество сме толкова заети, че почти нямаме време, нито си отделяме време, за да се опознаем един друг. Хората се влюбват и скоро се женят, без да се познават много добре, което често води до развод.
Може да не навреди, когато и двамата имат натоварена работа, да отидат да живеят заедно под един покрив, но да спят в отделни стаи. При условие че всеки притежава достатъчно въздържание. Вечерите и нощите са изкусителни, особено романтичните вечери (под луната). Сатана все още примамва и изкушението е голямо да станете интимни и да имате сексуални отношения.
Със сигурност моят съвет към младите хора е: отделете си време и не отивайте да живеят заедно. Пазете Божието Слово и Неговата воля в чест, почитайте Бога! И помнете думите на Павел в 1 Коринтяни 8-9: На неженените и вдовиците казвам, че е добре за тях да останат сами, както и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят. Защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
Сгреших, какво сега?
Йоан 8:3-11
| Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, казаха Му: „Учителю, тази жена беше уловена в самия акт на прелюбодейство. А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. Ти какво казваш за нея?“ Казваха това, за да Го изпитат, за да имат в какво да Го обвинят. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята. И като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е без грях, нека | пръв хвърли камък на нея.“ И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята. А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите; и Исус остана сам и жената, която стоеше пред Него. Тогава Исус погледна нагоре и ѝ каза: „Жено, къде са те? Никой ли не те осъди?“ Тя отговори: „Никой, Господи.“ И Исус ѝ каза: „И Аз не те осъждам; иди си и не съгрешавай вече!“ |
Какво означава това?
Вярващите понякога съгрешават несъзнателно, от невежество. С Исус Христос прошката винаги е възможна. Понякога вярващият не осъзнава какво стои зад определено учение, медитация или практика. Човек не знае идеите и практиките, които се крият зад тях. Разбира се, това е жалко и особено в този 21-ви век ще се сблъскваме отново и отново с тези (окултни и сатанински) неща. Ето защо вярващият трябва да живее много осъзнато и да изследва нещата, преди да започне нещо непознато.
Неизбежно е човек невинаги да разбере истината, хората лъжат (особено когато знаят, че сте християнин). Но веднага щом открие истината, вярващият трябва да изповяда вината (греха) си и да поиска прошка от Господ Исус Христос и разбира се, да скъса и да спре с тези практики. За съжаление, дори в някои църкви се препоръчват йога и акупунктура. Невежеството е много голямо. Сатана е навсякъде. Все повече и повече навлизаме в последното време и се приближаваме към Пришествието на Господа, затова влиянието и изкушенията на Сатана ще се засилват. Сатана се бори много здраво, за да държи хората далеч от Исус Христос и се промъква по различни начини в църквите и при отделните вярващи, за да ги изкуши към грях и да предизвика разрив с Христос.
Вярващият ВИНАГИ може да се върне при Исус Христос, да се покае и да изповяда греха си пред Исус Христос. Но обърнете внимание на последното изречение (Йоан 8:11): Иди си и не съгрешавай вече! Така че това не е разрешение да продължавате да грешите. Нито пък е разрешение да продължавате да практикувате акупунктура, йога, да четете хороскопи и т.н.!